Благородничките, които дръзнаха да се омъжат по любов
Преди 500 години кралските и изобщо знатни особни уреждат браковете на дъщерите си с мъже от подобаващ сан, определени единствено и само с политическа и финансова полза. Статусът е всичко и в случай че се омъжите за човек, който „ принизява “ кръвта ви, това може да докара до изпъждане от семейството санкции и куп други неприятности. Но макар риска, любовта понякога победи и дамите се омъжват за по-нискостоящи мъже. При изискване, че и двете страни застанат дружно, никакво отвращение от страна на роднините не може да скапе съюза им, защото единственото условие за годен брак е самостоятелното им единодушие – не са нужни нито духовник, нито единодушието на родителите, нито гала. Ето няколко дами, които нарушиха традицията и дръзнаха да се омъжат по обич.
Катрин дьо Валоа се омъжва за Хенри V като част от Договора от Троа от 1420 година, който трябва да постави завършек на Стогодишната война. Техният наследник би трябвало да наследи троновете както на Франция, по този начин и на Англия. Как се усеща Катрин, когато се омъжва за 14 години по-възрастен мъж, който изцяло опустошава страната си, а преди този момент е отритнат от по-голямата си сестра като грабител, не е известно.
Както и да са усеща, Хенри е удовлетворен от красивата си младоженка и новата кралица на Англия скоро забременя със наследник. Не дълго след раждането на детето Хенри V почива. Катрин получава всяка чест като майка на новия крал, само че няма опция да взе участие в Регентския съвет, основан да ръководи Англия и Франция, до момента в който кралят порасне.
Въпросът за нейния още един брак е прегледан от Съвета, откакто се заговаря, че Катрин е ухажвана от Едмънд Бофор, млад полубратовчед на краля. Примерът на вдовицата на крал Джон от 13 век не е позитивен: вторият брак на Изабела д’Ангуле дава 9 деца, които провокират безпорядък в царството.
В нейното домакинство – въпреки метода, по който е назначен, и точната му роля да са незнайни – работи младият уелсец Оуейн ап Маредуд ап Тудур. Той е именуван по друг метод – прислуга на кралицата, паж или виночерпец. Една по-романтичните легенда разказва, че мъжът за пръв път е видян от Катрин, когато, до момента в който танцува, се подхлъзва и пада в скута й.
Датата на брака им и даже дали въобще е имало гала, не е ясно. Като се има поради обаче, че само условието за брак е единодушието на двамата, в случай че Катрин и Оуейн заявят, че са брачен партньор и брачна половинка, тогава, при изискване че няма спънка за брака им (не са родственици или не са в десйтващ брак с различен човек), те са. Парламентарният закон, изискващ кралско единодушие, може да ги прави нарушители, които подлежат на наказване, само че не може да обезсили брака. Който също по този начин ги подарява с най-малко четири деца.
Страховете на благородниците се удостоверяват: Хенри VI се привързва доста към полубратята си и оженва по-големия, Едмънд, за наследницата на Ланкастър, Маргарет Буфорт, като по този метод се дава началото на династията на Тюдорите. Катрин умира единствено на 35 години, в усамотение, откакто е прогонена заради поведението си. Оуейн остава правилен прислужник на Къщата на Ланкастър: най-после, на възраст към 60 години, той е екзекутиран от йоркците след борбата при Мортимерс Крос през 1461 година Твърди се, че последните му думи са: „ Тази глава ще лежи върху скута на кралица Катрин “.
След като Хенри VII се дами за Елизабет, нейната сестра и най-голямата щерка на Едуард IV, Сесилия се омъжва през 1487 година за Джон, виконт на Уелс и получичо на краля. Сесилия има топли връзки с новата си снаха, лейди Маргарет Бофор, майката на краля, само че това не я спасява от позора, когато към 1503 година, овдовяла вече от три години, взема решение да се омъжи за Томас Кайме от дребно дворянско семейство от Линкълншир. Хенри, шокиран и без подозрение сърдит, че му е отказана опцията да се ожени за снаха си, прогонва Сесили и Кайме от кралския двор и конфискува парцелите й.
Въпреки че няма данни Сесили и Кайме да имат деца, човек на име Томас Кайме от същото семейство е брачен партньор на Ан Аскеу през 30-те години на 16 век. Би било очарователно да разберем дали този Томас в действителност е потомък на Сесилия.
Правнучката на Катерина дьо Валоа и сестра на Хенри VIII, Мария, през 1514 година трябваше да се омъжи за Чарлз Кастилски. Хенри VIII я доставя с луксозен дрешник и възнамерява да я придружи в Ниските страни за церемонията, като се вземат ограничения да останат в замъка в Кале.
За страдание, Мария е зарязана, в случай че не тъкмо пред олтара, то сигурно пред вратата на църквата. За Чарлз, на 14 години, бракът е организиран от дядо му император Максимилиан, декларира, че 18-годишната Мери е прекомерно остаряла за него и бургундците неведнъж отсрочват нещата.
Това изменничество е част от по-голямо изменничество от страна на Максимилиан, който скрито договаря помирение с общия им зложелател с Хенри, Луи XII. Хенри обаче държи козовете по този мотив и изиграва Максимилиан, като дами Мария за неотдавна овдовелия Луи. Мария твърди, че Хенри дава обещание, че може да избере втори си брачен партньор сама – тъй че, когато възрастният Луи умира в границите на три месеца, Мария небрежно се омъжва за Чарлз Брандън (на фотографията до нея).
Брандън, наследник на знаменосеца на Хенри VII, остава сирак, когато татко му е погубен в Босуърт, и е възпитан в двора, ставайки непосредствен другар на Хенри VIII. През 1514 година получава титлата херцог на Съфолк – само че това надалеч не го прави подобаващ брачен партньор за сестрата на краля и Хенри VIII е гневен. Двойката е задължена да заплати санкция, преди да й бъде простено. Мария и Чарлз се радват на 18 години брак, преди тя да почине през 1533 година
След гибелта на Мария, херцогът на Съфолк не губи време и се дами за 14-годишната Катрин, баронеса Уилоуби, сгодена преди този момент за сина му. Като херцогиня на Съфолк, Катрин е значима придворна фигура в по-късните години на ръководството на Хенри VIII – даже се приказва, че Хенри ще я направи седмата си брачна половинка, откакто тя овдовява през 1545 година Тя е съмишленик и близка другарка на Катрин Пар, освен тъй като е има същите визии като нея , само че и поради духовитост й – тя назовавайки своя шпаньол „ Гардинер “, на свещеник Гардинер, водещият свещеник на консерваторите.
Но към 1553 година Катрин се омъжва за Ричард Бърти, който като наследник на майстор-зидар е със доста по-нисък сан от нея. Бърти е нает в семейството на Катрин да гледа конете – роля, която дава доста благоприятни условия за основаване на връзки, защото той участва при всеки мотив, когато Катрин язди, и евентуално й оказва помощ да се качи на кончето. Религиозните възгледи на двамата стават все по-радикално протестантски с течение на времето и те напущат Англия по време на ръководството на Мария I. Завръщат се, когато Елизабет I става кралица, само че новият монарх не харесва Катрин и нейните радикални визии и херцогинята не е добре пристигнала в двора – нито пък нейният нискороден брачен партньор е приет за барон Уилоуби, както е традицията.
